Милионер построи убежище за 200 души! Звучи като рай, но има нещо, което не вярва, че ще се случи

Какво бихте направили, ако утре светът, който познаваме, престане да съществува? Ако електричеството спре, магазините затворят, комуникациите прекъснат и хората трябва да се справят сами?

Американският мултимилионер Джейсън Орвис има отговор. И е вложил повече от десетилетие, за да го превърне в реалност.

В хълмовете над град Баунтифул, в американския щат Юта, 57-годишният предприемач е създал огромно самозадоволяващо се стопанство, което според неговите планове би могло да приюти около 200 души при глобална катастрофа.

Имотът се простира върху 300 акра, или приблизително 121 хектара. В него има оранжерии, градини, складове с продоволствия, работилници, животни, водоизточници и соларни панели. Предвидена е и защита срещу външни заплахи.

Най-необичайното е, че собственикът, който от години се подготвя за края на цивилизацията, е почти сигурен, че той няма да настъпи през живота му.

50 тона зърно и план за живот без магазини

По време на рядко посещение на журналисти в имението през 2025 г. Орвис показва как е организирал своята необичайна общност.

В огромните складови помещения се съхраняват около 110 000 паунда, или почти 50 тона зърно.

Там могат да бъдат намерени медицински учебници и материали, преносими радиостанции, инструменти за обработка на кожа и различно оборудване, необходимо за самостоятелен живот.

Имотът разполага със собствен кладенец с прясна вода, система от слънчеви панели, машинна работилница, дърводелско стопанство и помещение за обработка на месо.

В градините растат плодове и зеленчуци, отглеждани без синтетични торове и пестициди.

Орвис нарича част от насажденията своя „хранителна гора“. Там има аспержи, малини и диви череши, а реколтата понякога е толкова богата, че семейството не успява да я обере изцяло.

На територията на имението се отглеждат кози, зайци и кокошки. В околността се срещат диви елени, пуйки и лосове.

Има още лозя, езеро с пъстърви и няколко сгради за дългосрочно съхранение на храна.

Орвис твърди, че благодарение на запасите и възможностите за производство на собствена храна неговата общност би могла да се издържа неопределено дълго. Това обаче е личната му оценка, а не доказана способност на комплекса да функционира без външна подкрепа.

Без огромен подземен бункер

Въпреки мащабите на подготовката едно съоръжение липсва – огромен подземен бункер, устойчив на взривове.

За разлика от някои милиардери, които инвестират в подобни защитени убежища, Орвис смята, че скриването под земята не решава най-важния проблем.

Дори човек да преживее катастрофата в бетонно укритие, рано или късно ще трябва да излезе навън и да започне отново да осигурява храна, вода и всичко необходимо за живота.

Затова предприемачът е избрал да изгради място, където хората ще могат да работят, да отглеждат растения и животни и да си помагат.

Кои са хората, които ще бъдат спасени?

В случай на глобален срив в комплекса се предвижда да се съберат близки, приятели и хора с практически умения.

Сред тях има медицински специалисти, опитни градинари, пчелари, бивши американски военни от специалните части и афганистанци, служили като командоси.

Орвис възнамерява общността да разполага със средства за защита. В имението има и значителен оръжеен склад.

Но предприемачът настоява, че основният му принцип е взаимопомощта.

Той не иска да превърне имота в крепост, която съществува само за да отблъсква останалия свят. Според него оцеляването при тежка криза зависи до голяма степен от способността на хората да работят заедно.

Орвис разказва, че именно този урок е научил от своя приятел и съавтор Джеф Къркам – бивш военнослужещ от американските „зелени барети“, участвал в мисии в Афганистан и Ирак.

Къркам му обяснил, че в райони, преживели катастрофи и войни, най-добре често се справят общностите, които успяват да се организират и подкрепят взаимно.

Всичко започнало с кокошки и пчели

Интересът на Орвис към самостоятелния живот се заражда още в детството му в Анахайм, Калифорния.

Баща му бил пожарникар, а по-късно се занимавал с обработка на метали. Той също вярвал, че човек трябва да бъде подготвен за извънредни ситуации.

Семейството отглеждало кокошки, зайци и пчели, както и зеленчуци в градината.

Джейсън бил едва на 15 години, когато написал първата си статия за списание, посветено на подготовката за бедствия.

По-късно се насочил към бизнеса и натрупал състояние, след като компанията му за услуги, свързани с подобряване на кредитната история, била придобита от инвестиционен фонд.

След продажбата на бизнеса през 2010 г. той започнал да се занимава с благотворителни проекти и с подкрепа за бивши военнослужещи, които искат да станат предприемачи.

Така се запознал с Джеф Къркам.

Двамата започнали да обмислят истории за това как хората биха живели след глобална катастрофа.

От тези разговори се ражда поредицата постапокалиптични романи „Black Autumn“.

Орвис пише под псевдонима Джейсън Рос.

Когато истинският дом се превърне във филмов декор

Книгите постепенно се превръщат в основа за филма „Homestead“ и едноименния телевизионен сериал на Angel Studios.

Историята проследява хора, които търсят убежище в укрепен планински комплекс след ядрена атака, унищожила Лос Анджелис.

Главният герой е бившият военнослужещ Джеф Ериксон, който поема отговорността за сигурността на общността, докато обществото около нея се разпада.

Но оцеляването поставя нови въпроси – кой има право да намери убежище, как ще се разпределят ограничените ресурси и колко далеч могат да стигнат хората, когато са изправени пред страх и несигурност.

Значителна част от сериала се снима именно в реалния комплекс на Орвис.

Вторият сезон започна на 3 ноември 2026 г. и включва осем епизода.

Така мястото, което милионерът е създал за евентуалния край на цивилизацията, вече има съвсем реално предназначение – служи като снимачна площадка.

Съпругата му: Всичко постепенно придоби огромни размери

Джейсън живее в имението със съпругата си Памела и три от седемте им деца.

Памела, която също е на 57 години, признава, че първоначално подготовката изглеждала далеч по-скромна.

Семейството имало градина и запаси с храна, но все още не отглеждало толкова много животни и не разполагало с цялата днешна инфраструктура.

Постепенно Джейсън започнал да разширява стопанството и една идея водела след себе си друга.

Най-голямата им дъщеря Алекс, на 32 години, приема необичайните начинания на баща си с усмивка.

По думите ѝ той притежава способността да представи почти всяка своя идея като добра, а в семейството им често се случва малките начинания да се превръщат в мащабни проекти.

А ако Апокалипсисът никога не настъпи?

Джейсън Орвис не крие, че смята глобалния срив на цивилизацията за изключително малко вероятен.

Според собствената му преценка вероятността подобно събитие да се случи през живота му е под 1–2 процента.

Въпреки това не съжалява за вложените средства, време и усилия.

Той е убеден, че семейството му е придобило ценни умения, научило се е да произвежда храна и е прекарало много време заедно сред природата.

Предприемачът продължава да пише по четири-пет часа всяка сутрин, а след това работи в стопанството заедно с по-малкия си брат Боб.

За него имението вече е донесло достатъчно ползи, независимо дали някога ще се наложи да изпълни първоначалното си предназначение.