Последният хотел на фронта. 41 души живеят под дронове, а едно момиче мечтае за харесвания в YouTubе

В хотел „Ришельовски“ в украинския град Херсон има едно правило, което не подлежи на обсъждане: завесите трябва да бъдат спуснати преди залез. Дори тънка ивица светлина, промъкнала се през прозореца, може да привлече вниманието на оператор на дрон от другия бряг на Днепър.

Някога тук пристигали туристи и бизнесмени. Имало конференции, резервации, гости, които питали за закуската или за гледката към реката. Днес тризвездният хотел е последният работещ в Херсон, но отдавна не е обикновен хотел. Той е убежище за 41 души, които няма къде да отидат.

Стаите и трите хранения дневно са безплатни. За хората, загубили домовете си, това е едно от малкото места, където все още могат да намерят легло, топла храна и някого, който да ги посрещне.

А отвън войната не спира.

Град, в който дори светлината е опасна

Река Днепър се намира на по-малко от километър от хотела. След освобождаването на Херсон през ноември 2022 г. тя се превръща във фронтова линия. Руските войски остават на отсрещния бряг.

По официални данни, цитирани от британския вестник The Guardian, над града се засичат средно повече от 2000 руски дрона седмично.

Местните жители наричат атаките срещу цивилни „човешко сафари“.

Над някои улици са опънати специални противодронови мрежи. Въпреки това придвижването из града остава опасно.

Във фоайето на „Ришельовски“ 46-годишният управител Евхен Емцов е превърнал малка маса, затрупана с документи, в свой кабинет. Отвън се чуват експлозии и характерното жужене на безпилотните машини.

Хотелът, който отвори врати без разрешение

Още през март 2022 г., когато руските войски настъпват към Херсон, Емцов започва да приема хора, бягащи от обстрелваните селища по Днепър. Не чака разрешение от собствениците.

В най-тежките месеци в сградата живеят между 200 и 300 души, въпреки че хотелът е проектиран за най-много 120 гости.

По време на руската окупация войници влизат вътре, разпитват обитателите и вземат пръстовите им отпечатъци.

Днес броят на хората е намалял до 41, но задачата на Емцов остава същата – никой да не бъде оставен на улицата.

„Можеш да спиш тук днес, а утре ще видим. Никой не спи на улицата“, обяснява той.

На 83 години, с инсулт и спомени за пчелите

В стая 43 живеят Нина и Виктор Цокуренко.

Тя е на 78 години, той – на 83. Настанени са в хотела от шест месеца.

Виктор е преживял инсулт и говори трудно. Двамата започват сутринта с упражнения и чай.

Нина разказва, че през нощта е имало силен взрив около един часа. След него не е успяла да заспи до сутринта.

Въпреки това предлага на госта си кафе и мед.

Преди войната двамата отглеждали пчели. Сега кошерите са останали в миналото, но навикът да посрещат хората с гостоприемство е оцелял.

Четири котки и един куфар със спомени

В стая 37 живее 54-годишната Татяна Нестерчук.

Четири котки се разхождат между мебелите. Жената се връща от работа в пералня в един от най-опасните райони на Херсон.

Всеки ден пътува с микробус през улици, по които може да бъде атакувана от дрон.

„Не знаеш дали ще се върнеш“, разказва тя.

При тревога Татяна взема куфар, тежащ около десет килограма. Вътре има семейни фотографии и други скъпи за нея предмети.

Синът ѝ я съветва да извади половината вещи, за да бъде по-лек.

Тя отказва.

Домът ѝ е изгорял. Казали са ѝ, че дори оградите вече ги няма.

Майка ѝ, която била на легло и не можела да бъде преместена, починала в хотела през май на 81-годишна възраст.

Татяна си спомня най-вече утрините у дома – кафето на малката тераса, градината, птиците и тишината.

Сега звукът, който познава най-добре, е жуженето на дроновете.

Единственото дете в хотела

В стая 54 живее 11-годишната Алисия Логвиненко с майка си Ирина.

Алисия е единственото дете сред обитателите на хотела.

Майка ѝ се опитва да обясни войната с думи, които едно момиче може да разбере.

„Някой иска да ни отнеме дома“, казва тя.

Алисия допълва, че става дума за завладяване на държава, и пита дали го е казала правилно.

Преди войната Ирина планирала да заведе дъщеря си на палатка сред природните резервати на Украйна.

Вместо това момичето се учи да оцелява в град под обстрел.

Майка ѝ я съветва да гледа небето, да се ослушва и да търси места с повече дървета и стени, зад които може да се скрие.

Повечето деца, които Алисия е познавала, вече са напуснали Херсон.

Момичето има канал в YouTube.

Когато я питат какво я прави щастлива, тя отговаря, че обича да получава много харесвания на видеата си.

Това е нейният малък прозорец към един друг свят – свят, в който децата се тревожат за гледания и коментари, а не за приближаващи дронове.

Дрон удря автомобила на управителя

Докато журналистът на The Guardian е в хотела, телефонът на служителката на рецепцията Светлана Салий звъни.

Новината е тревожна: руски FPV дрон е ударил микробуса, с който управителят и няколко помощници се връщали след снабдяване с хранителни продукти.

Емцов и останалите успели да чуят и забележат дрона навреме. Излезли от автомобила и се прикрили, преди машината да се блъсне в него.

Микробусът е повреден, предното стъкло е разбито, но хората са оцелели.

Това е поредното напомняне колко опасно е дори осигуряването на обикновена храна за обитателите.

„Ще продължим, докато имаме сили“

На последния етаж на хотела има изоставени стаи. През февруари руска ракета от система „Град“ е пробила една от тях.

През нощта електричеството спира. Градът потъва в мрак, а експлозиите продължават.

От предвоенното население на Херсон са останали малко над 60 000 души – приблизително една пета.

Емцов знае, че хотелът едва ли ще може отново да работи като нормален туристически обект в обозримо бъдеще.

Но възнамерява да продължи да го поддържа като убежище, докато има възможност.

Междувременно благотворителни организации търсят място в Одеса за Ирина и малката Алисия.

Засега двете остават в стая 54.

И всяка вечер, преди да се стъмни, спускат завесите.

Източник: The Guardian, репортаж на Корбиниан Лео Крамер, 17 октомври 2026 г.