Бащите, които прегръщат децата си, могат да променят света
Грижата за детето влияе върху хормоните и мозъка на бащата. Известна антроположка допуска, че по-активното бащинство би могло да допринесе дори за по-мирно общество
Може ли една обикновена прегръдка да промени човека, който я дава? А възможно ли е бащите, които всекидневно се грижат за децата си, да допринесат за един по-малко агресивен свят?
Тези въпроси стоят в центъра на дългогодишните изследвания на американската еволюционна антроположка Сара Блафър Хърди, една от влиятелните изследователки на родителството и поведението на приматите.
В интервю за The Guardian от 17 ноември 2026 г. 80-годишната учена разказва за удивителните промени, които настъпват в мъжкия организъм, когато бащите започнат активно да се грижат за бебетата си.
Бебето променя и хормоните на бащата
През 2014 г., след раждането на първото си внуче, Хърди решава да проведе необичаен личен експеримент.
След часове, прекарани в прегръдки с бебето, тя измерва нивото на окситоцин в слюнката си. Установява увеличение от 63%.
Любопитството ѝ я кара да направи същата проверка и със съпруга си Дан. При него също отчита повишение, макар и след по-продължителен контакт с детето.
Това наблюдение е личен експеримент, който сам по себе си не доказва общо правило. Но насочва вниманието към процес, който учените изследват все по-задълбочено.
Окситоцинът често е наричан хормон на привързаността, защото участва в изграждането на социални връзки и в редица реакции, свързани с близостта и грижата.
Изследванията при бащи показват, че активното участие в отглеждането на бебето може да бъде съпроводено с промени в хормоналните нива, включително повишаване на окситоцина и понижаване на тестостерона.
Откритието, което изненадало учените
Дълго време научните представи поставяли майката в центъра на грижите за новороденото.
За Хърди, която десетилетия изучава поведението на приматите, било изненадващо да наблюдава колко нежни и отдадени могат да бъдат мъжете в грижите за съвсем малки деца.
Промяната се оказва по-дълбока, отколкото мнозина предполагали.
Изследвания с мозъчно сканиране установяват, че при мъжете, които са основните грижещи се за бебето, се активират мозъчни системи, участващи и в майчината грижа.
Според Хърди това показва, че способността за нежност и отговорно родителство има дълбоки биологични корени и при двата пола.
В книгата си „Father Time: A Natural History of Men and Babies“ тя разглежда научните доказателства, че продължителната близост с бебето може да преобразява поведението на възрастния, който се грижи за него.
Защо времето с детето е толкова важно
Ключовият фактор според изследователката е всекидневното присъствие.
Смяната на пелени, храненето, успокояването на плачещо бебе и приспиването могат да бъдат част от процеса, чрез който възрастният изгражда привързаност и се научава да разпознава потребностите на детето.
Хърди обръща внимание и на особеностите на човешката еволюция.
За разлика от много други животински видове, човешките бебета се нуждаят от изключително продължителна грижа. В миналото оцеляването им често е зависело от помощта на повече хора – родители, баби, дядовци и други членове на общността.
Според антроположката необходимостта от сътрудничество е допринесла за развитието на човешката способност да разбираме чувствата и намеренията на другите.
Може ли грижовното бащинство да направи света по-мирен?
Това е най-смелата идея, която Хърди развива.
Тя допуска, че ако повече мъже участват непосредствено в отглеждането на малки деца, с времето това би могло да насърчи по-грижовни модели на поведение и извън семейството.
Но учената представя тази възможност като надежда и научна хипотеза. Засега няма достатъчно доказателства, че активното бащинство само по себе си води до намаляване на агресията в обществото.
Със сигурност обаче изследванията променят една стара представа – че грижата за бебето е изключително майчина способност.
Бащите също могат да развият силна чувствителност към потребностите на своите деца.
И може би сред най-важните уроци, които едно дете получава, е този, че силата и нежността могат да съществуват заедно.
Източници: The Guardian, Princeton University Press, Harvard Magazine
Вашият глас
0 КОМЕНТАРАМясто за различни мнения и уважителен разговор. Без обиди, заплахи и лични нападки. Всички коментари се публикуват след одобрение от автора.