Нарисува Венера така, както мъжете не смеели! Скандалната тайна на Лавиния Фонтана

Лавиния Фонтана имала две лица. И двете били забележителни, но едното сякаш принадлежало на съвсем различна жена.

Първото виждаме в нейния автопортрет от 1577 г. На него художничката седи пред спинет – малък клавишен инструмент, облечена в изискана рокля и украсена със скъпоценности. Тя е олицетворение на богатата, образована и добродетелна млада италианка. Стативът на заден план гордо подсказва какво поприще е избрала.

Смятана за първата жена, превърнала живописта в своя професия, Фонтана била изключително търсена като портретист. По-късно получила престижни поръчки за повече от дузина олтарни картини. Така опровергала широко разпространеното убеждение, че жените не са способни нито да спечелят подобни значими поръчки, нито да ги изпълнят достойно.

Второто ѝ лице се разкрива в монументалната картина „Минерва се облича“. Голата богиня изглежда така, сякаш е била изненадана в мига, преди да се загърне с богато бродирана одежда. Държейки внимателно дрехата в ръце, тя се обръща към зрителя с поглед, който е едновременно свенлив и многозначително съблазнителен.

Картината е създадена за кардинал Шипионе Боргезе през 1613 г. – само година преди смъртта на Фонтана. Фактът, че авторът е жена, несъмнено е добавял особена тръпка за всеки, който я е виждал.

Същото се отнася и за обстоятелството, че художничката имала репутация на създателка на подобни изображения – нещо, чийто истински мащаб започнахме да осъзнаваме едва наскоро.

През последните години на Лавиния Фонтана са приписани още произведения, които разкриват, че тя не само е първата художничка, изобразявала голото женско тяло, но и първата жена, създавала еротични картини, чиито сюжети често били по-дръзки от тези на колегите ѝ мъже.

Благопристойна дама или жена с тайни желания?

На пръв поглед изглежда удивително, че тези две толкова различни страни от личността на Фонтана са съществували едновременно.

„Автопортретите ѝ са изключително благопристойни. В живота ѝ няма дори намек за скандал. Затова човек си мисли, че е била много строга и свенлива жена. Но може би не е така“, казва Патриция Кавацини, един от кураторите на изложбата „(Жена) художник“ в Националния музей в Осло, където са представени както автопортретът, така и „Минерва“.

Изкуствоведката Елизабет Кропър обаче смята, че не бива непременно да приемаме, че обществената благопристойност изключва личния еротичен свят.

„Трябва да допуснем повече сложност в разбирането си за жените от ранната модерна епоха“, казва тя пред Би Би Си.

Независимо дали тези картини разкриват нещо за интимните желания на Фонтана, Енрико Мария дал Поцоло, автор на книгата „Лавиния Фонтана: Еротични картини“, е убеден, че съществували конкретни търговски и предприемачески причини художничката да създава както религиозни, така и светски произведения.

„Според мен тя го е правила, за да покаже, че е различна... и да привлече внимание към смелостта на своите композиции“, казва той пред Би Би Си.

Венера зад прозрачния воал

Най-ранната известна еротична творба на Фонтана е „Венера и Купидон“, рисувана около 1585–1590 г.

Голата Венера сама по себе си съвсем не е необичаен сюжет в изкуството. Фонтана обаче използвала бижута, воали и перли, за да подсили чувствеността на изображението.

Няколко години по-късно тя повторила този похват, когато нарисувала като Венера известната благородничка Изабела Руини. Портретът, представящ фигурата до кръста, несъмнено бил пр едназначен единствено за частно разглеждане.

Изабела, превъплътена в богинята, е загърната с токова ефирна прозрачна материя, че тя по никакъв начин не прикрива гърдите ѝ.

По онова време във Флоренция и Рим съществували цели галерии, посветени на портрети на красиви жени. В родната Болоня на Фонтана пък съперничеството между дамите било особено силно.

„Много поети пишели за тях. Подреждали ги в класации и определяли коя е най-красивата. Затова мисля, че всичко произлиза от тази култура на възхищение към женската красота“, обяснява Кавацини.

Три голи благороднички и една тайна игра

Най-ослепителната творба на Фонтана в този жанр е наскоро приписаната ѝ картина „Три голи жени“, създадена около 1600 г.

Тя изобразява три благороднички, чието единствено облекло са тънки прозрачни воали и изключително прецизно изрисувани скъпоценности.

Енрико Мария дал Поцоло предполага, че картината представлява съвременна интерпретация на „Съдът на Парис“ – прочутия сюжет от древногръцката митология, в който Парис трябва да избере коя от трите богини – Хера, Афродита или Атина – е най-красивата.

Смята се, че жената вляво е Клелия Фарнезе, определяна като една от най-красивите жени в Италия.

И тя, и неидентифицираната дама вдясно сочат очевидната победителка в центъра, за която се предполага, че е Мария де Медичи.

Картината е изпълнена върху плоча от шисти, което ѝ придава силно отразяваща повърхност.

Така съвременният Парис – мъжът, който е поръчал произведението – можел да вижда собственото си отражение в картината, докато съзерцава избраницата си насаме в своята стая.

Подобни изображения несъмнено били изключително дръзки, особено когато техният автор бил жена, живееща в Болоня по време на Контрареформацията.

Тогава строгият архиепископ на града, кардинал Габриеле Палеоти, се стремял да разпростре моралните изисквания на Католическата църква и върху живописта.

Баща ѝ осъждал скандалните картини, но прибирал парите

В своя труд „Разсъждение за живописта“ (Discorso delle pitture) бащата на Лавиния, художникът Просперо Фонтана, признавал, че един християнски живописец трябва да избягва скандалните сюжети, защото изобразяването им е грях.

След това обаче добавял нещо доста по-прагматично.

Според него художниците трябвало да приемат поръчки и за подобни произведения по финансови причини, а Църквата следвало да се занимава със самите поръчители по време на изповед.

Тази негова позиция, при която се опитвал да угоди и на двете страни, може би има съвсем земно обяснение.

Просперо обучил дъщеря си и я насочил към доходоносна кариера. Но когато собственото му творчество излязло от мода, той я принудил да подпише договор, според който трябвало да му предава всичките си доходи до неговата смърт.

Възможно ли е Лавиния да е прекрачвала границите на позволеното именно като форма на протест срещу баща си?

Венера с красивите задни части

Може би не е случайно, че най-дръзките произведения на Фонтана били създадени в годините непосредствено преди и след смъртта на Просперо през 1597 г., когато художничката вероятно е започнала да усеща как оковите постепенно се разхлабват.

Най-предизвикателните от тези картини поставят особен акцент върху женските задни части.

Това може да се обясни с възродения интерес към Венера Калипига, чието име означава „Венера с красивите задни части“ – наскоро открита по онова време римска статуя, на която богинята предизвикателно повдига дрехата си, за да ги разкрие.

Темата вече била разработвана от редица художници мъже, сред които Джорджоне, Тициан и Веронезе.

Но тези майстори „не се били осмелили да изобразят как някой докосва задните части на богинята“, отбелязва дал Поцоло.

Лавиния обаче го направила.

В своята картина „Марс и Венера“, рисувана около 1594–1595 г., тя прекрачила именно тази граница.

„Фактът, че жена художник е преминала тази граница, според мен може да бъде обяснен с възможността за самореклама“, казва дал Поцоло.

Картината е наистина необикновена със своето изображение на необуздана похот.

Марс опипва задните части на Венера, като едновременно с това притиска слабините си към нея.

Изправеният шип върху щита му, както и мечът, насочен между краката на богинята, не оставят съмнение относно сексуалната му възбуда.

Самата Венера се обръща към зрителя и му отправя многозначителна, сякаш всичко разбираща усмивка.

Скритите лица на Лавиния

Женските задни части отново са в центъра на вниманието в друга картина на голата Минерва, която Фонтана създава през 1604 г., след като вече се е преместила в Рим.

Лицето на богинята обаче също представлява особен интерес, тъй като се появява предположението, че тя всъщност е самата художничка.

Тази хипотеза се основава на стихотворение от 1605 г., което възхвалява майсторството на Фонтана и внушава, че за да изобрази добродетелта и красотата, тя се нуждаела само от един модел – самата себе си.

„Независимо дали тази фигура прилича на Лавиния, или не, тя е отъждествявана с нея – както толкова често се случва с жените художници“, казва Елизабет Кропър.