Край на селфитата! Луксозни хотели и ресторанти обявиха война на инфлуенсърите

Има една нова категория гости, от която дори най-скъпите хотели започват да се уморяват. Те пристигат с телефони, преносими лампи, стативи и предварително измислени пози. Поръчват красиво поднесена храна, която понякога изстива, преди да бъде опитана. А ресторантът се превръща в декор, в който всички останали присъстващи са неволни статисти.

Дълго време луксозната индустрия приветстваше тази мода. Една снимка от правилния човек можеше да донесе повече внимание от скъпа рекламна кампания.

Но времената се променят. Все повече хотели, ресторанти и туристически обекти започват да поставят граници.

Новият лукс, изглежда, е да останеш извън кадър.

Хотелът на знаменитостите каза „стига“

Един от най-известните примери е Hôtel du Cap-Eden-Roc на Френската ривиера.

Легендарният хотел край Антиб от десетилетия привлича холивудски звезди, милиардери и гости на кинофестивала в Кан. Неговите тераси, градини и басейн, издълбан сред крайбрежните скали, са сред най-разпознаваемите гледки на Лазурния бряг.

Но популярността в социалните мрежи има цена.

Хотелът изисква предварително разрешение за организирани фотосесии и професионално заснемане. Целта е да се запази спокойствието на гостите, които не желаят да се превръщат във фон на чужди рекламни публикации.

Това е любопитен обрат. Място, което от десетилетия живее и от славата на своите посетители, сега трябва да защитава правото им да не бъдат снимани.

Когато вечерята се превърне във фотосесия

Проблемът не е в обикновената снимка за спомен.

Всеки турист иска да запази красив залез, интересен интериор или необичайно ястие.

Разликата идва, когато снимането започне да пречи на останалите.

Случва се посетители да местят мебели, да блокират проходи, да снимат многократно едно и също блюдо или да използват допълнително осветление в помещения, предназначени за спокойна вечеря.

Някои създаватели на съдържание заснемат и други гости, без да поискат съгласието им.

За ресторантите това вече не е просто въпрос на етикет. Става дума за преживяването, което продават.

Когато човек плаща висока цена за уединение, той едва ли очаква да се озове в нечие видео, гледано от хиляди непознати.

Забраните се разпространяват

Подобни ограничения се появяват в различни части на света.

Някои заведения забраняват стативи и професионално осветление. Други не позволяват снимане на останалите посетители. На отделни места правилата са още по-строги и обхващат определени зали или часове.

В Япония уважението към личното пространство отдавна е важна част от поведението на обществени места. Някои заведения и туристически обекти изрично ограничават фотографирането, когато то нарушава спокойствието или местните правила.

Във Великобритания и САЩ също се води все по-оживен разговор за границата между правото да споделяш преживяванията си и правото на останалите да не участват в тях.

И тук възниква един парадокс.

Колкото повече едно място става известно благодарение на социалните мрежи, толкова по-трудно му е да запази атмосферата, заради която хората първоначално са го харесали.

Инфлуенсърите промениха туризма

Няма съмнение, че социалните мрежи донесоха огромни ползи на туристическата индустрия.

Малки кафенета станаха световноизвестни за една нощ. Непознати селища се превърнаха в популярни дестинации. Хотели получиха международна реклама, без да плащат за традиционни рекламни кампании.

Но тази видимост има и обратна страна.

Някои посетители пристигат не толкова заради мястото, колкото заради възможността да повторят вече видяна снимка.

Едни и същи пози, едни и същи гледки, едни и същи маси.

Пътуването постепенно започва да прилича на състезание по възпроизвеждане на чужди кадри.

И когато десетки хора искат да направят една и съща снимка, спокойствието изчезва.

Новият лукс е дискретността

Решението на някои престижни хотели да ограничат камерите подсказва по-дълбока промяна. В свят, в който почти всичко може да бъде заснето и публикувано за секунди, личното пространство се превръща в ценна услуга.

Най-скъпото преживяване е това, което никой не снима.

Разговор, който не се превръща във видео. И гледка, на която можеш да се насладиш, без да мислиш как ще изглежда на екрана.