Съживиха Топузов в театър „София“. Човекоядката е вечна

Легендарният Топузов от „Човекоядката“ на Иван Радоев, превърнал се в една от коронните роли на незабравимия Тодор Колев, отново оживя на сцената на театър „София“. Героят, който олицетворява ненаситната жажда за власт, се появи като част от юбилейния спектакъл „Не свиква с тъмното окото (Корени)“, с който на 8 ноември театърът отпразнува своята 60-годишнина и посрещна публиката в обновената си след продължителен ремонт сграда.

Постановката на Маргарита Младенова събра фрагменти от произведения, белязали историята на театъра, и припомни творческия дух на поколения драматурзи, режисьори и актьори, превърнали тази сцена в едно от най-смелите пространства на българския театър.

Завръщането на Топузов има особена символика. През 1978 г. „Човекоядката“ излиза на сцената на театър „София“ под режисурата на Младен Киселов. В образа на някогашния партиен властник, който дори в старческия дом продължава да се държи като господар на човешките съдби, Тодор Колев създава едно от най-силните си театрални превъплъщения. Играе го поне 540 пъти. Така Топузов се оказа безсмъртен. Половин век по-късно той отново е сред нас – все така жаден за власт и плашещо разпознаваем. Този път ни го припомни Михаил Милчев, един от архангелите на трупата.

От „Корени“ до „Корени“ – 60 години по-късно

Юбилейният спектакъл е своеобразно завръщане към началото. На 9 ноември 1966 г. новосъздаденият театър „София“ отваря врати с „Корени“ на режисьора Леон Даниел. Шест десетилетия по-късно Маргарита Младенова се обръща към същото заглавие и към паметта за театъра, който е успявал да бъде дързък и провокативен дори в ограниченията на социалистическата епоха.

„Не свиква с тъмното окото (Корени)“ събира текстове от Йордан Радичков, Иван Радоев, Иван Пейчев, Стефан Цанев, Валери Петров, Веселин Ханчев, Георги Марков, Боян Папазов, Константин Илиев и Първан Стефанов.

Всички те по различен начин са свързани с онзи театрален език, който задава неудобни въпроси, разпознава обществените противоречия и не позволява на зрителя да остане безразличен.

„Днешният ни спектакъл е вдъхновен опит да поемем „щафетата“ от тях и да я продължим – не в буквата, а в духа“, казва Маргарита Младенова в анотацията на спектакъла.

Режисьорката посвещава представлението на учителите – автори, режисьори и актьори, които са изградили художественото лице на театъра. Сред големите имена в неговата история са Леон Даниел, Любен Гройс, Николай Поляков и Младен Киселов.

Нов дом за старите и новите истории

Юбилеят беляза и дългоочакваното завръщане на трупата в собствената ѝ сграда след продължилия години ремонт.

Празничната вечер на 8 ноември започна с тържествено откриване на обновеното пространство. Във фоайетата бяха подредени архивни снимки от спектакли, чиито текстове оживяват в юбилейната постановка, както и портрети на днешната трупа. Прозвуча и архивна музика от театрални представления на композитора Кирил Дончев.

На Голямата сцена се събраха поколения актьори, които днес продължават историята на театъра. В спектакъла участват Мила Банчева, Михаил Милчев, Лилия Маравиля, Ивайло Герасков, Дария Симеонова, Неда Спасова, Юлиян Рачков, Сава Пиперов, Ангела Канева, Владимир Солаков, Гергана Филипова, Гринго-Богдан Григоров, Даниел Кукушев, Димитър Стойнов, Елена Дечева, Елеонора Иванова, Йоанна-Изабелла Върбанова, Милена Живкова, Мирослав Тънгаров, Невена Калудова, Николай Димитров, Петя Силянова, Пламен Манасиев, Симона Халачева, Юлиян Малинов, Ириней Константинов и Евтимиос Триандафиллу.