Защо Иисус защити Мария, а укори Марта? Скритият смисъл на една библейска история

Какво ни разкрива мястото на Мария до Йешуа за ученичеството

Марта посрещнала Йешуа - Иисус Христос, 

в дома си. Мария седнала в нозете Му и слушала словото Му.

Евангелист Лука отрежда място и на двете сестри в своя разказ. Марта приема госта и поема отговорността да Му служи. Мария се приближава, за да Го слуша.

Когато Марта усеща тежестта на работата и моли Иисус да изпрати Мария да ѝ помогне, Той се обръща към нея по име:

„Марто, Марто!“

Той вижда нейната тревога. Но същевременно потвърждава, че Мария е направила правилния избор, като е останала да слуша.

Това, което тя е избрала, казва Иисус, няма да ѝ бъде отнето.

Тази сцена ни подтиква да се запитаме какво всъщност прави Мария в нозете на Христос.

Отговорът на Лука започва с думите, които следват: тя слуша Неговото учение.

Мария е заела мястото на ученик пред своя Учител.

Да приемеш словото на Учителя

Деяния на апостолите 22:3 ни помага да разберем езика на тази сцена.

Когато разказва за своето юдейско възпитание, апостол Павел описва образованието, което е получил при Гамалиил.

В някои преводи се казва, че той е бил възпитан „при нозете на Гамалиил“.

Павел говори за собственото си обучение, при други обстоятелства и с друга цел. Но думите му показват, че да бъдеш в нозете на учител може да изразява отношение на учене и възприемане на знание.

Второзаконие 33:3 ни предлага още по-древен библейски образ.

В благословията на Моисей народът е представен в нозете на Бога, приемайки Неговите слова.

Преводите на отделни части от този стих се различават и благословията трябва да бъде разбирана в собствения ѝ контекст. Въпреки това връзката между близостта до Бога и приемането на Неговото наставление е забележителна.

Тези библейски откъси не описват една-единствена школа, нито доказват, че всички юдейски учители са преподавали по един и същ начин.

Те обаче ни помагат да обърнем внимание на онова, което Лука вече е казал ясно: Мария е близо до Иисус, защото иска да Го слуша.

Евангелистът я представя като слушателка, а Христос защитава нейното място.

Този детайл има особено значение.

Мария е жена, която в тази евангелска сцена е приета в ролята на ученик.

Лука не ни дава цялостна картина на образованието на жените през I век. Той ни показва конкретна жена, конкретен Учител и Неговото недвусмислено потвърждение, че мястото ѝ сред слушащите словото Му, е добро.

Гостоприемството на Марта и вниманието на Мария

Делото на Марта също заслужава внимателен прочит.

Тя приема Иисус в дома си.

Гостоприемството е важен акт на щедрост и Лука никъде не ни призовава да го презираме.

Оплакването на Марта произтича от напрежението да поеме сама цялото служение около госта.

Иисус се обръща към тревогата и разсеяността, които са я завладели. Но Той не отрича стойността на нейното гостоприемство.

Лука е поставил това посещение непосредствено след притчата на Иисус за самарянина, който вижда ранен човек и му оказва милост.

Самарянинът отделя от времето и средствата си, за да се погрижи за своя ближен.

Скоро след посещението при Марта и Мария учениците молят Иисус да ги научи да се молят.

Чрез тези последователни сцени Лука ни показва хора, които научават какво изисква от тях Божието царство: милост към ближния, внимание към словото на Иисус и молитва, изградена според Неговото учение.

Слушането на Мария принадлежи към този по-широк начин на живот.

Тя слуша Учителя, чиито думи ще направляват начина, по който Неговите последователи се молят, проявяват милосърдие и живеят заедно.

Лука не ни казва нищо за действията на Мария след това посещение. Затова трябва да оставим бъдещето ѝ там, където го оставя и самият евангелски разказ.

В този момент приемането на словото на Иисус само по себе си е избор, който Той нарича добър.

Благата част, която никой няма да отнеме

Отговорът на Иисус към Марта е съсредоточен върху избора на Мария.

В стая, изпълнена с множество задължения, тя е насочила цялото си внимание към Неговите думи.

И Той заявява, че избраната от нея блага част няма да ѝ бъде отнета.

Това обещание носи особена нежност.

Марта е помолила Иисус да премести Мария от мястото, на което тя седи и слуша.

Но Иисус ѝ позволява да остане.

Той се отнася с разбиране към тревогата на Марта, като същевременно защитава възможността на Мария да се учи.

Следователно да седиш в нозете на Учителя означава много повече от това просто да заемаш определено място в стаята.

В Лука 10 това означава да се приближиш достатъчно, за да чуеш, и да приемеш словото на Иисус като ученик.

Деяния на апостолите, глава 22, ни дават езика, с който можем да опишем ученето при наставник.

Второзаконие, глава 33, предлага още по-древен образ на хора, които приемат Божиите слова в Неговите нозе.

А Лука отново насочва вниманието ни към Мария, която слуша Иисус в дома на Марта.

Миналата седмица разгледахме защо хората са наричали Йешуа „Рави“.

Историята на Мария приближава въпроса за Учителя до нашия собствен дом: какво място заемат Неговите думи сред хората, които се събират около Него?

Лука ни показва една жена, която слуша, една сестра, която посреща, и един Учител, който отговаря и на двете.

Накрая Мария остава в нозете Му – с благата част, която е избрала.

Библейски препратки: Евангелие според Лука 10:38–42; Деяния на светите апостоли 22:3; Второзаконие 33:3; притчата за добрия самарянин (Лука 10:25–37); Господнята молитва (Лука 11:1–4).„

Източник: Нетивия