Почитаме 240 мъченици и техния водач

На 24 октомври Православната църква припомня една от най-трагичните страници в историята на ранното християнство. Това е историята на свети мъченик Арета и неговите сподвижници, които предпочели мъченията и смъртта пред отричането от Христос.

Събитията се разиграли преди близо 1500 години в град Наджран, разположен в днешна Саудитска Арабия, близо до границата с Йемен. Районът е свързан с древното Савско царство, познато и от библейските разкази.

През IV–V век християнството започнало да се разпространява в Южна Арабия, а Наджран се превърнал в едно от първите места, където новата вяра пуснала трайни корени.

Владетелят, който решил да унищожи християнството

В началото на VI век, по времето на византийския император Юстин I, над християнските общности в Южна Арабия надвиснала страшна заплаха.

Владетелят на химяритите Ду-Нувас, който изповядвал юдаизма, предприел жестоки гонения срещу християните. Първата му голяма жертва станал град Зафар. След превземането му голяма част от населението била избита, а християнските храмове били опожарени.

Следващата цел бил Наджран.

Жителите на града оказали смела съпротива. Тъй като не успял да сломи защитата им със сила, Ду-Нувас прибягнал до измама. Успял да спечели доверието им и бил допуснат зад крепостните стени.

Тогава започнало преследването на най-влиятелните християни.

Една дума можела да спаси живота им

Сред заловените бил Арета – един от най-уважаваните жители на Наджран, известен със своята дълбока вяра и всеотдайност към християнската общност.

Ду-Нувас поставил пред пленниците условие: да се откажат от християнството и да похулят разпнатия Иисус Христос.

Отговорът им бил единодушен. Никой не пожелал да предаде вярата, в която бил кръстен.

Разгневен от непокорството им, владетелят заповядал всички заловени свещеници, дякони, монаси и монахини да бъдат изгорени на клада.

Но дори тази жестокост не успяла да пречупи останалите християни.

Според житието Арета и група от 240 негови роднини, близки и последователи били подложени на тежки изтезания. Мъчителите се опитвали да ги принудят да се отрекат от Христос, но напразно.

Накрая, по заповед на Ду-Нувас, Арета и сподвижниците му били обезглавени.

Вярата оцеляла след жестокото клане

Гоненията в Наджран оставили дълбока следа в историята на християнството. Различните църковни предания посочват различен брой загинали, но всички свидетелстват за мащабно преследване, при което пострадали и множество жени и деца.

Трагедията не сложила край на християнската общност в региона. Вярата продължила да съществува там и през следващите поколения.

По-късно, след разпространението на исляма на Арабския полуостров, съдбата на останалите християни от Наджран отново се променила.

По време на управлението на халифа Умар (634–644 г.) част от потомците на оцелелите били преселени в Месопотамия. В историческата традиция това изселване се свързва с разпорежданията за ограничаване на присъствието на немюсюлмански религиозни общности на Арабския полуостров.

Какво предсказва времето на 24 октомври?

Освен с църковното честване, датата е свързана и с любопитни народни поверия. В миналото хората внимателно наблюдавали небето, мъглите и посоката на вятъра, за да отгатнат какво време ги очаква.

Според едно от вярванията ясното небе на 24 октомври предвещава слани още в началото на ноември.

Ако сутринта се спусне мъгла, това се приемало като добър знак – смятало се, че следващият ден ще бъде топъл.

Особено внимание се обръщало на вятъра. Ако духал от северозапад, старите хора го приемали като предупреждение за студена и снежна зима.

Разбира се, тези знаци са част от народната традиция, а не от съвременната метеорологична прогноза.